Седиментните скали са видове скали, които се образуват чрез отлагане и последващо циментиране на този материал на повърхността на Земята и във водни тела. Седиментацията е общото наименование на процеси, които карат минералните или органичните частици (детрит) да се утаяват на място. Частиците, които образуват седиментна скала чрез натрупване, се наричат утайка. Преди да бъде депозиран, утайката се е образувала от атмосферни влияния и ерозия от района на източника и след това се транспортира до мястото на отлагане чрез вода, вятър, лед, масово движение или ледници, които се наричат агенти на денудация. Седиментация може също да се случи, тъй като минералите се утаяват от воден разтвор или черупките на водните същества се утаяват извън суспензията.
Седиментната скална покривка на континентите на земната кора е обширна (73% от сегашната земна повърхност на Земята), но общият принос на седиментните скали се оценява на само 8% от общия обем на кората. Седиментните скали са само тънък фурнир върху кора, състояща се предимно от магматични и метаморфни скали. Утаечните скали се отлагат на слоеве като пластове, образувайки структура, наречена подслон. Изследването на седиментни скали и скални пластове предоставя информация за подземната повърхност, която е полезна за гражданското строителство, например при изграждането на пътища, къщи, тунели, канали или други структури. Седиментните скали също са важни източници на природни ресурси като въглища, изкопаеми горива, питейна вода или руди.
Изследването на последователността на седиментните скални пластове е основният източник за разбиране на историята на Земята, включително палеогеография, палеоклиматология и история на живота. Научната дисциплина, която изучава свойствата и произхода на седиментните скали, се нарича седиментология. Седиментологията е част както от геологията, така и от физическата география и частично се припокрива с други дисциплини в науките за Земята, като педология, геоморфология, геохимия и структурна геология. На Марс са открити и седиментни скали.